Friday, January 11, 2013

Саш.ing with flowers / или колко ми липсва вече (пролетта)



 

 

3 comments:

  1. ...нивга не отсъства от привидния ни свят Онова,кое се таи вдън усоето на душата.Може и да се види пепеляво на сребристия зимен фон,да грее премръзнали пръсти връз стари огньове,да прощъпули яко единствен лъч сред мъглата на мрака,но все едно си е там,ухилено и очакващо...Та,има и човешки ръце,кои до Края си стискат Майски цветя,докле поникнат от дланите им.
    :-)

    ReplyDelete
  2. Много хубави думи. Благодаря!
    Жалко, че така анонимно :-(

    ReplyDelete
  3. ...
    -Ако искаш да сториш някому добро,ама от онуй,което как и да го врътнеш - все с еднакво суре ще дохадя,тури му знак за молчание.Никой да му не узнае ни името,ни хабера,че разбули ли се Искреността на светло - чер мрак ще да я обгърне и в откровение усмивката на Доброто ще сподави - старецът се запря о думите,като магаре на баирен мост,подръчка с остена най-близката овчица,ококори вакъл поглед къмто звездите и отлитна нанейде...
    :-)

    ReplyDelete